Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
November 5th, 2006 by Valery Dachev

Бънджи

Мина се седмица (и един ден). Новината, която за много хора вече не е новина, е, че опитахме да направим масово фирмено самоубийство с бънджи (по идея на Метъла – оня с дългата коса :-P), като с това влезем в историята като първите жертви от бънджи-скокове България и като най-големите идиоти, решили да последват първия погубил се в скок на виадукта Бебреж. Разбира се, нито едно от тези неща не се случи, a wместо това изкарахме един страхотен следобед с колеги, приятели, Явор и Васето от Адреналин, както и с всички останали дошли да скачат. За наше щастие, тази отсечка от моста бе затворена за ремонт, така че можехме спокойно да се разхождаме по него. Бързам да кажа, че изживяването е неповторимо и по всяка вероятност бих скочил отново. Част от снимковия материал Веско е публикувал, а останалия (снимките на Тушето и Бузов, както и филмчето на Илиян) се подготвя и вероятно ще го кача някъде… но за това – някъде в бъдещето. Всички желаещи да пропуснат по-безинтересните скачачи и да видят направо мен, могат направо да погледнат тук. :-P

Майка ми, голяма част от приятелите ми и всичките ми обожателки (една-две ?!… и половина?) се опитаха да ме разубедят, но напълно безуспешно. Останалите се надяваха да скоча незавързан (което всъщност замалко да се случи, но шшшшт :)). В резултат бях обявен за ненормален и то по една или две, ами цели три причини:

  • втурнах се да скачам с бънджи, при все че на четвъртия етаж започват да ми треперят краката (още се разследва как съм живял 4 години в Студентски град на седмия етаж);
  • навих се първият ми скок да е не от къде да е, а от най-високото възможно за бънджи-скокове място в България (и май на Балканския полуостров);
  • по неуточнени и за мен причини в деня преди скока се прибрах в Казанлък, в деня на скока се върнах обратно до София, а вечерта – отново в Казанлък, за да мога на следващия ден да се прибера отново в София.

Та… отговори на често задавани въпроси (много ме кефи да изброявам така):

  • не, не ми е минал страха от височини – просто го преодолях (т.е. казах си: “е*ал съм му майката, да става каквото ще”);
  • докато скачам, викам, защото ме кефи, а не за да разберат, ако се сгромолясам долу (което е почти невъзможно);
  • нито една муха не бе погълната, докато падах надолу крещейки;
  • (поне видимо) никой не се напишка;
  • скокът е подсигурен двойно отвсякъде, така че нямах опасения, че ще се пребия;
  • имах опасения, че сърцето ще изскочи или че главата ми ще експлоадира;
  • около моста не обкалят кондори или лешояди, а някакви други птици са. :)

Подробно… нямам думи да опиша. Препоръчвам на всеки да го направи – има намаления за групи, както и за поредни скокове (или поне при нас имаше). Иначе сме си наумили следващата изцепка, като се стопли времето – рафтинг.

P.S.: Видях мацката с най-белите съществуващи зъби. Тук някой ще си помисли, че съм зъболекар. :)

Comments

27 Responses to “Бънджи”
  1. Доживяхме значи. А честито! ;-)

  2. @MiCRoPhoBIC: Хех… еми доживяхме, братле. Ти верно, че преди години предлагаше, но св.Паралей не се беше от най-дащните. Следващия път може да сглобим някоя голяма ударна дружинка и да изкривим моста от скокове. :-P

  3. Браво, момчета!
    Следващото, което трябва наистина да направите е тандемни полети с парапланер. Но като се има предвид адреналина, който сте сипали в кръвта с тия скокове, ще трябва и малко акро да ви поръчам с полетите… ;))))
    Като се постопли ви чакам в Сопот – да вкусите истинската свобода :))))

    /това е сериозно предложение – само дайте знак, за да го организирам/
    Рафтинга е скука… честно.

    И Тушето ли не се напика от страх…. Хахахах
    откога го карам да дойде в Сопот, а той “не, та не”. Вие как го принудихте? ;;;;))))

  4. Блазе ти. И аз искам да се хвърля някой ден и то пак заради страха ми от височина :). А това, че не е подействало е лошо, ама ще трябва сам да пробвам и то може би повече от един път. Ако не стане, то май най-добре ще е да пробвам и без въже ;).

    А за FAQ-а: Като нямаше напикани, поне нас**ни имаше ли? Или аз ще съм първия :)?

    Поздрави Ему

  5. @Emu
    Качи се първо на открит лифт, после напарапланер и ще видиш, че високото е супер! А ако не ти хареса – поне няма да си сам…
    т.е. – ще има кого да напишкаш от страх ;)

  6. @LeeAnn: За рафтинга, не мисля… пак си е изживяване, но предстои да видим. А какви скокове имаш предвид ? Невързан не скачам от никъде аз ! :) Едно време им отказах на военните безплатни курсове по скок с парашут… А иначе и Тушето не се напишка. Всъщност въобще нямаш време да усетиш какво става, че да те дострашее… :)

    @Emu: Ами то или скачаш, или не. Средно положение няма. Имаш обаче 3 минути след инструктажа да решиш дали ще загърбиш дадените пари или не ги оползотвориш. За напишкване опасност няма. Мозъкът ти не може да обработи толкова много неща наведнъж.

    Само ми се иска да вметна, че си струва посещението на тази страничка – има много любпитни факти за скоковете с бънджи. Витиня се оказва сравнително височко място, дори и за навън… :)

  7. Да, правилно си постъпил като си скочил за първи път от Витиня – така няма нужда да скачаш на по-високо място отново и отново да видиш дали е по-различно. А доколкото до височината – 120м си е доста високо за бънджи – на балканите няма по-високо место за бънджи доколкото знам.След като скочиш от Витиня, Клисура и т.н други ти се струват все едно скачаш от бордюра ;-). А най-високото място май беше в ЮАР – нали Чорбаджийски беше скачал от там – към 200 метра беше височината…. (Highest Commercial Bungy Jumping in the World. Certified by Guinnes World Records book. 216 meters)
    http://georgi.unixsol.org/diary/adventure.php/bloukrans

  8. @MiCRoPhoBIC: Аз и пак ще скоча ! :) Въпросът е, дали да не направя като бат’ ти Герги – да се занеса в ЮАР някой ден, за да го направя тоя номер. Но пак ми се свива нещо, като си помисля за нещо 216 метрово, макар че съм съгласен, че на Витиня си е страшничко, дори само заради самотата горе на парапета. Интересно е, че според Wikipedia даже по-високи бънджи скокове (220 м) по-наблизо в Locarno, Швейцария. А не ми се мисли какво е било в Colorado – 321m (инфо тук), където, странно, скачането е забранено от 1993 г. заради някакъв инцидент…

    BTW, братле, как помниш кои са малките и кои – големите букви в nick-а ти ?:)

  9. Валери, за рафтинга се пошегувах малко. Различно преживяване е, няма нищо общо с бънджи и летене с парапланер. Само мога да ви препоръчам организатор на рафтинг, ако искаш – виж тук:/според мен са най-добрите/ http://www.teambuilding-bg.com/

    За никакви скокове не говоря, а за летене с парапланер. В тандем при това. Даже, ако слушаш, ще ти отстъпя моя пилот ;)

    Летенето с парапланер е нещо, което ако не си опитал, не си разбрал, че си живял. Друго няма да кажа!!! Писала съм предостатъчно по въпроса ;)

    Ему, летенето не е страшно като бънджито и мозъкът ти ще се справи с напикаване и повръщане ;) ;) ;) ;) ;)
    освен това, в сопот полетът трае към 17 мин, та има време и за сандвич и вода…, ако ти стиска ;):Р

  10. Валери, още нещо… Стига с тия 216 м… Това е детско бре
    Старта в Сопот е с 900 м денивелация. При повече късмет /термики, демек/ летиш на 1000 – 1200 м. над терена…
    Казвам ти го, за да те убедя да литнеш в тандем. Тушето се нави вече…
    А иначе – евала за бънджито. Никога не бих скочила. Моята посока е нагоре, падайте си вие…. ;;;)))))))

  11. Има голяма принципна разлима между бънджи и парапланер – при едното се пада, а при другото се лети ;-)

  12. Именно ;)

  13. @LeeAnn: Голям мерак, ей! :) Аз не съм особен фен на летенето (макар че само със самолет съм летял до сега :))…. Има време до това изживяване. Първо рафтинга. Мерси за информацията, междудругото. Търсих тези дни за клубове, които го предлагат…. Иначе да те видим теб на скок от 216м. :)

    @MiCRoPhoBIC: При едното имаш време да се напишкаш, а при другото – не.
    :)

  14. Уф, пиша един коментар по 2 дена. Този го почнах вчера или ония ден, ама едно изреченийце, работа, второ, работа, трето, бира, бира …

    @LeeAnn нямам никакви проблеми с открити лифтове. Дори със самата височина. Проблемът идва то развинтената ми фантазия, която винаги ми показва как точно (дори няколко варианта) ще падна. Най-мразя балкони на високи сгради с ниски парапети. Веднага виждам как залитам и този парапет само спъва, че да ми е по-трудно да се задържа.

    Друг проблем имах в Софияленд. Там има едно такова с две ръце, на китките на които има седалки, а и самите китки се въртят (абе голяма свобода на движение) и по някое време лежиш на предпазните железа. Ами при всяко увисване върху тия железа се вкопчвах яко, защото все се чудех, дали аджеба ще издържат на натиска на моето фино 100 килограмово тяло. Фантазия, какво да я правиш :).

    А за неволните изпускания от отделителната и храносмилателната системи предполагам се сещате, че беше бъзик. Което ми напомня на един виц за един таксиметраджия и пилот-изтребител, който завършваше:
    “Хе, хе, никога не съм се насирал с главата надолу”.

    Сами я страх от височини прави подобни изживявания дори по-яки, защото адреналина ти се вдига още повече (стига да е възможно) и кефа е още по-пълен.

    А за парапланеризма, навремето с един съученик (ех, а бяхме млади :)) бяхме решили да се запишем на парапланеризъм, ама и двамата сме от най-сериозните хора и си останахме с мисленето. Иначе определено ме влече, дори без да се намесва страха от височини. Всъщност фантазията ми сигурно ще ми врътне пак някой номер, ама поживеом увидим.

    Поздрави [b]Ему[/b]

    П.П. @Валери, може, може. Той мозъкът ми се чуди с какви глупости да се занимава :).

  15. Ему, всичко, което казваш е абсолютно вярно, особено в частта, че страха е в главата ти. Аз не съм най-смелия човек на света. Дори напротив – средностатистическа майка-домакиня на 2 деца съм. Даже и така си изглеждам ;). Да не говорим, че на синджирите в Софияленд щях да умра от страх. Няма по-гадно място от София Ленд. Но те уверявам, че летенето с парапланер няма нищо общо с нито едно от усещанията, които си изпитал там.
    Когато си с парапланер високото не е страшно, защото липсва ориентир. Аз лично не мога да преценя дали съм на 50, 150 или 1200 м. над терена. Мини през блога ми и чети категория парапланеризъм. Почни от първия пост. Да не разказвам тук, че ще спамнем Валери ;)

    Валери, това не е мерак. Това е БОЛЕСТ! Но това е друга тема ;)
    НИКОГА няма да ме видиш на скок с бънджи от никаква височина!!!. Аз обичам да летя, а не да падам. /Петьо от Андреналин ми се моли известно време да ме върже, после се отказа…;)/ Падането не е за мен. Не виждам нищо зареждащо с енергия в това да падаш. С Х-клуб правихме един тийм-билдинг и умрях от страх преди да скоча на тролея, защото и там посоката е надолу. Очевидци твърдят, че през цялото време съм викала “искам си парапланерите” ;).

    Така, че приятно падане, момчета-камъчета. Ние, птиците – ще си летим ;)

  16. @LeeAnn: Хех… и аз не виждах нищо зареждащо в това. Всъщност и сега не знам дали правилната дума е “зареждащо”, но със сигурност твърдя, че изживяването няма аналог. И то защото, замисли се, колко пъти в живота си усещаш свободата да не си стъпила на земята, да не си се подпряла на нещо, да не лежиш…? Може би докато плуваш. И не те плаши… Но дали си на 50м или 50км навътре в морето… какво ти дава сигурност, че няма да потънеш ? Бънджи като че ли е по-сигурно… :) Междудругото, мнго правилно се изрази, че е настоявал просто да те върже – от там нататък няма къде да бягаш. :)

    Ужас, на чат го обърнахме… :)

  17. ама аз си знам за връзването… да не мислиш, че не знам ;) и не случайно не се давам!
    Питаш “колко пъти в живота си усещаш свободата да не си стъпила на земята, да не си се подпряла на нещо, да не лежиш…? Може би докато плуваш.” – когато ЛЕТЯ!!!!!

  18. Ааа моля, моля – при летенето се подпираш все някъде,я седнал, я прав, я на въжета. Имаш време да осъзнаеш за какво става въпрос. Падането си е падане. Очите ти се отварят широко, защото докато падаш, не искаш да изпуснеш нито кадър от филма ;-)))
    Различни усещания са определено. Хубаво е и двете да се опитат – иначе не си живял ;-)
    Ето един поздрав за Валери (ако не го е гледал вече де);-)
    http://web.fadata.bg/users/micro/micro-bungy-vitinja.avi

  19. @MiCRoPhoBIC: Изтрепал си рибата с тоя скок – много яко. Но ти си бил вързан за гърба, докато ние бяхме за краката и такова превъртане не мисля, че може да стане…

  20. Мда, по-трудно ще е. Аз нямам мерак да скачам с главата надолу, защото ще се намразя, че съм го направил през тия 3-4 минути докато вися с главата надолу и чакам да се изправя от въжето.
    Един колега скача първия път за гърба, а като ходихме втория път за краката и беше супер разочарован, защото това висене с главата надолу няколко минути му развали цялото удоволствие. Така разбрах, че съм прав и затова нямам мерак за краката ;-)

  21. @Galadriel: Скокът с клуб “Адреналин” на Витиня е 50 лв., като ни направиха намаление с по 10 лв./човек, защото бяхме група (не знам колко души правят група). Отделно се случва да направят и намаление, ако тръгнеш да скачаш втори път… Цените по другите места обаче май са различни. За по-сигурно просто виж сайта на клуба.

  22. 50 лв. е на Витиня и ако скачаш с “Вертикален свят” (http://www.verticalworld.net) – аз с тях скачах два пъти там и ме кефят пичовете.
    Също така има намалението за група – 25% (предварително заявена група от 5 или повече човека), както и за втори скок, който е с 50% намаление. Предполагам, че цените са абсолютно същите като с “Адреналин”.

  23. Грешка за адреса на сайта – правилния е : http://www.verticalworldbg.com

  24. А колко си плащате за един скок?

  25. Мерси за инфото! :)

  26. Like you don't know who.... says

    Zdrasti. Tuko shtoprochetoh blog-a. Ne moga da poviarvam that you have bugee-jumped! Vinagi sam iskala da napravia tova. Hm, samo deto malko me e strah….Sledvashtiyat pat kato pravish tova mi se shte da mojeshe i az da sam tam.
    Opitah a vidia videoto, no ne se poluchi. Tuk (v universiteta) jivotat mi e malko skuchen. Nay-interesnoto, extreme nesto na kampusa e stenata za katerene.
    I wish I could go rafting with you.
    Totally CONGRATS!

  27. […] Имам страх от височини. Това не е съвсем безизвестен факт (споменал съм го тук), но да си го кажа; […]

Leave a Reply

%d bloggers like this: