Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
October 2nd, 2006 by Valery Dachev

Майна

Мне… тоя път няма да тегля майни (макар че имам тоя навик до толкова, че ставам известен с това). Просто бях в Майнатаун (популярен в литературата като Пловдив)… но за това – малко по-нататък.

Нещо се позагубих уж в последния месец, но това се дължи предимно на мързел и изгубен ентусиазъм да блогвам. За това време успях тъкмо два пъти да се прибера в Казанлък. Видя сестра си (чийто поглед не бях срещал от близо половин година), та да си поклюкарстваме и посдърпаме (последното е принципно неизбежно). Даже на диско отидохме и на два пъти направихме размазващо шоу. И на 15 септември рано-рано с Драо бяхме в двора на ПМГ. Носталгията не прощава. Използвах случая да подпитам директора за стипендията, която не съм взимал откак съм завършил, даскала си по математика за последните албуми, които е слуша, пък и с редица познати, които се изсипаха там. Вождът също беше там, за да ни разконспирира изцепвайки, че сме на лов за свежа плът, но здраве да е… :) Останалата част от деня изкарахме по кафета. Защо ли ? :) Вечерта се забихме в относително празното диско Флирт (бивш Гранд) и отново обрахме точките. За щастие, този път няма улики (Велин ме заплашва, че за 1 лев ще публикува изпълненията ми на пилоните от предишния път). На следващата вечер направихме една слаба хижа на Бузлуджа… и back to Sofia.

Амнайсти международен технически панаир във Филибето. Хванах автобуса в 7:00 и за моя изненада спря на автогара Север. Нямах никакво понятие къде се намирам. Хванах такси за 2-3 улички (еми от къде да знам, че е толкова близо) и, точно както бях обещал на Антония, в точно 9:00 и лепнах пръст на входния и звънец. Да се похваля само: стигнах до там само с турбо-бегло понятие къде се намира. Кафе, лаф и се занесох на самия панаир, намъкнах се с покана, огледах и нашия и чуждите щандове. Посмях се на девойката от econ.bg, която ми пробутваше брошурки да съм погледнел сайта. Въздържах се от коментар. Порадвах се и на паркирания болид от Формула 1 (Фисикела и Алонсо ?!), както и на другото паркирано синьо “нещо”. Впечатление направиха и три броя тролеи. Любопитно ми е дали наистина си мислят, че някой ще отиде да си купи тролей… Малко по-късно с Антония и нейната Мария се затикахме в Happy наблизо, където сервитьорката направо дразнеше със загрижеността си. Ако променя мнението си за десерта, вероятно бих си казал. Whatever. От нямане какво да правим, решихме че от панаира ще идем пеш до гребната база. Там било яко, макар да не се плува – имало няколко случая на одавяне. Преживяхме ги набързо и седнахме на кафе. По едно време започнах да говоря отегчително сериозно… чак ми се доспа. Но пък краката ми се успокоиха от ходенето. Гребната база се оказа зад стадиона, на който преди много години бях на концерт на Metallica. Едни ми ти спомени, едно ми ти чудо нахлуха в мен, една ми ти носталгия. Заразправях за изпълненията тогава и тамън напът към спирката минаваме покрай бараката-кафе пред стадиона, която за мое учудване се казва “METALLICA”. Само от благоприличие се въздържах да не свърша от кеф. :)

В късния следобед хванах “Пещерката” към Стамболийски. Попаднах на новите дизелови мотриси. Страшно мънички са, без вагони и напомнят на мелез между автобус и метро. Напълно излишна покупка за БДЖ по мое мнение. И без това няма с кого да си мерят пишките. Много топло посрещане от Мария. Чак ми се върна power-ът. Е, не чак толкова, че да не отклоним предложението за диско в Пловдив същата вечер, но… вечерта изкарахме в Зюмбюла – една от забележителностите на града. Не е нищо особено, та даже напротив – квартална кръчма в която бичат яко Manowar и кавъри на Judas Priest (поради липса на други касети), но мястото определено ме радва. Никога не съм си падал по комерса, а това е пълната му противоположност. :) Запознах се с некфи яки типове и типки, беше весело ! :) Имам чувството, че градът от обсебен от пиърсингите. Това е основна тема, в която аз обаче не съм особено вещ. Дадох обаче своя приност с новата си тениска с разпробито от тенекета стилизирано черепче. :) По-късно се разходихме до Killers – още една местна забеежителност – мой тип дискотека. Но празнота… и се прибрахме.

Сън, събуждане, закуска, лаф-мо’абет, тинтири-минтири.. извикахме Стела и изгледахме The Descent (2005) (приятно филмче без особено дълбок смисъл). Излязохме си пичуфската, направихме един тигел до Културата (кръстопътят на безцелно шлеящите се) и заприиждаха миналогодишни спомени. Много яко местенце, особено на люлките и гумите (където отново не пропуснахме да се щракнем). Магазин, а после заведение с кофти фрапе, но забавни теми за обсъждане. За финал – вкъщи да сваляме и намаляваме снимки и бюстовете по тях. :) Последните направо затрихме поради невъзможност да бъдат смалени (… повече :-P).

Вечерта бе запланувана в Пловдив и замалко да се съсипе покрай закъснението ни за влака. Е, не мина толкова гладко, колкото се очакваше, но беше приятно. Може да се каже, че негативизмът ми по отношение на Пловдив започва да изчезва. Особено след като посетихме местенца като Дървеното (в един от аквариумите на което наблюдавахме съвременни форми на подводен терор и канибализъм), Red Eye (пичофска метъл-кръчма с приятна музика в близост до Пощата) и No Sense (което Антония определи като дупка, но за мен си остава супер-здраво местенце с ретро и рок музика.. макар и повече от претъпкано). Понервихме се на не-особено-добрата компания на някакви прошляци, но като цяло се израдвах на всичко останало… и в 03:10 посред нощ вече пътувахме дома (отново с явно основния транспорт в региона – влакчето) и не много по-късно трупясахме.

Вчера почти не излязохме. Май никой нямаше сили за това. Поне си побъбрихме доста, макар и в общия случай за глупости. И то не за друго, ами защото пак проявих онази част от характера си, която ме комплексира най-много – ръся адски много глупости и това въобще не е на добре – сам не се понасям, казвал съм го. Какво остава за другите край мен. Работя по промяната на всичко това, но пък точно тези, които най-много се оплакват от тази ми черта, не ме харесват иначе. Да видим аз дали ще се харесам, ако го постигна. Успях поне в последните няколко часа от престоя си там. В 18:30 хванах претъпканото неделно влакче към София без идея кога и дали въобще ще се върна там. Носталгията ме хвана още с тръгването. Странно чувство. Период за размисъл…

Останалото ще е накратко, че ми писна да пиша, а даже сам не бих изчел всичко. В някакъв почти хронологичен ред:

  • СОТ вероятно търсят клиенти – въоръжен грабеж на единия от офисите ни;
  • Спирам цигарите или поне ще ги намаля до една седмично. От днес – така се разбрахме с Мартина;
  • My precious (известен в локалната мрежа като “zu”) окончателно отказа да приеме факта, че е на захранване, а не на батерия. Опитвах да му покажа, че кабелът е в контакта, но явно не се интересуваше особено и държеше на своето. Наказанието му е да пренощува в CNSYS. Първоначалната диагноза е студена спойка в захранващия блок на дъното (работи нормално с коя да е заредена батерия, замерванията не показват прекъснати проводници на токоизправителя и кабелите, а и препукваше лошо в самия лаптоп, когато все пак успяваше да запали). Яд ме е, че ще трябва да чакам три седмици за ново дъно и то само защото не се оплаках в първите 30 дни (иначе щяха да подменят цялата машина). Ще трябва тия дни да реорганизирам начина си на работа. Междудругото, последният update на firmware-а (става дума за Compaq nc6320) оправя кофти проблем с контролера на клавиатурата, която от време на време при boot отказваше да припали. За всеобщо съжаление, не поправя проблеми със захранването;
  • Този уийкенд се заформя ежегодната хижа по случай рождения ми ден. Вече започнаха да летят гласови покани. Надявам се да изтрием срама си от твърде спокойната хижа преди малко повече от седмица;
  • Друго не се сещам, но ме кефи, да са нечетен брой нещата.

Нау… сей йор преърс, литъл уан….

Comments

11 Responses to “Майна”
  1. Бе това за обира…. съмнителна работа… Малко на самореклама си мири??е – вижте колко са ни ценни продуктите и колко сме стра??пни типове, че чак въоръжени ни ограбват:Р
    Всички сте добре, нали?

  2. @Fenia: Всъщност, освен парички, друго не са задигнали. ??наче поне аз не съм бил там. Драго твърди, че и той не е бил. Но пък тези, които с засекли крадците, слава Богу, са добре.

  3. Хъмз, забавен си! Сещам се за една книжка наречена “Смоговци” от библиотека Смехурко.Авторът и бе??е Хървое Хитрец (чист сърбо-хърватин).Та отлеснах се …напомня?? ми за него, който не е чел книжката мар?? в първи клас отново и 17 години назад!

  4. @Fenia: Latest updates. Престъпникът (единият) е заловен и е добре познат на полицията. Твърди се, че около 75% от грабежите в района са негово дело. Защо обаче е продължавал да вилнее, сигурно трябва да каже прокуратурата.

    @schz: Убий ме, но нещо не мога да се докопам до въпросната книжка в ??нтернет (щом я няма в Google :)). Гледам, че редица бив??и югославяни обаче се опитват да се домогнат до нея. Радвам се, че и аз съм дал нещо на световната литература. :-P

  5. zImage says

    Хижа, а? ;-)

  6. @zImage: Даммм… традицията повелява добрата стара “Голяма” Бузлуджа. :)

  7. Мн дълго писание ве, батка! Що се отнася до цигарите – задължително е да ги спре??. Нали разбра, че на пу??ачите не им се валидират XHTML-ите и CSS-ите :)

  8. @ицаци: Еми като за един месец мълчание, толкова дълго излезе… даже се сетих неща, дето съм пропуснал, ама.. друг път. А аз точно заради валидирането на XHTML и CSS ги спирам… :)

  9. Like you don't know who.... says

    Hey! We haven’t talked in ages. :(
    It sounds like your trip was bittersweet. I have many such moments lately. I am overwhelmed with the desre to come back, even for a bit. It seems like I’ve been hre forever……….I am okay. College’s good. Some things are bad – love, family, school and friends, but most of the time it is all alright.
    The memory of the Metallica concert you mention is running through my head, dunno why.
    One day we should go party at the clubs and kill hours at the cafes.
    I still don’t know how did you like the fair. Formula 1 cars…I’d be excited. Was the “blue thing” made by Wolfswagen (sp??) by any chance? It could have been “the most expensive car on Earth” (I forgot the actual name)….. I wish I could have been there.
    Man, this is a long reply, and I haven’t even read the other blogs yet. Doing that right now.
    tty soon, hopefully.
    Stay cool. :)

    Miss ya!
    ~ the one and only ME! ~

  10. @Elena: Хех… синьото нещо определено не бе??е на Wolfswagen. Докато минавах покрай него опитах да мерна някъде марка, производител или нещо такова, но никакъв ??анс. За съжаление, нямах особено много време да огледам.

    За завръщането определено си права. Каквото си трябва, си трябва. Още малко остана… :)

  11. Like you don't know who.... says

    totally. :)
    miss you a bunch!

Leave a Reply

%d bloggers like this: