Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 6th, 2006 by Valery Dachev

Mothaf*ka

Мина се не мина време и дойде такова пак да пиша, преди хората съвсем да са се изпотръшкали от притеснение за мен. :) И за да не заподозрат нищо, ще мина набързо през най-значимото, което се случи, било то и безинтересно за някои…

Ще ставам Oracle mothaf*ka – тия дни се запълни мястото на database server-ът на група сайтове и аварийно научих толкова много неща, че главата ми едва ги побира (но пък това, за което не остана място там, се намери в един текстов файл). Та напът съм да стана (още по-голям) пич и да напиша някой пост за малкото, което разбирам от Оракул. Важното е, че сега нещата някак работят, а машината дебне преинсталация този уийкенд. Да ни е жива и здрава до тогава ! :)

Ставам и автомобилен mothaf*ka – прещрака ни с Драо да се приберем за изминалия уийкенд в Казанлък и се пошегувахме с Лили да даде едната служебна кола. Тя пък взе, че се нави (след 10-минутна, по свидетелски показания, консултация с Веско… че знае ли тя как карам аз). В петък следобед вече дебнехме Росен да се върне с колата от клиенти, за да отлетим. Вождът набързо разписа пълномощното без каквото и да е притеснение. Лили компенсираше, но тя по принцип си се шашка. Натоварихме се на Пунтото (оново същото с летните гуми, което ползвахме за шейна при пътуването до Копривщица) и потеглихме. Тъй се притесняваше повече дали ще излезем от София, отколкото за пътя между София и Казанлък, звъннахме и още при спирането си на Кебапчетата (най-вероятно не се казва така, но всички така го наричат). Тя подскочи (вероятно от радост), когато и казах: “Лили, проблем ! Излязохме от София, а сега какво ?”. Росен каза, че косата и също заподскачала (вероятно и тя от радост). Иначе пътуването беше весело. Даже не уцелих нито една дупка (с цената на някой друг слалом :))…

След като пристигнахме благополучно, се отбихме в офиса, за да направим инспекция на провежданата вечеринка по случай рожденния ден на Пашов и новородения моторджия на бат’ Нико. В последствие направихме едно хапване в Lucky (за сметка на някакъв бесен скандал между Лалев и Илиян….) и до там. Прибрахме се едно благополучно… Поне на следващия ден, тъй като на Веско не му трябваше колата, а и Катя беше под ръка, все пак се затиках до Стара Загора (следва нечовешка сеч от Сис задето пак не съм се обадил :)). Направихме едни кафенца, един оглед на местната флора и фауна, шашнахме на охраната в Универмага качвайки се три пъти по ескалаторите и махайки на камерата… но пък станах “ескалатор mothaf*ka” – овладях работата с него до съвършенство ! :)

Проявих се и като “дискотека mothaf*ka”. Около полунощ се изсипахме нощния/Grand/Flirt/whatever за официалното разбиване по случай гореспоменатия рожден ден. Мислих да не пия, но… нещата не стават така, както ги мисля обикновено. Пашов се появи с бутилка червен Собиески, а после и Абсолют (ванилия май ?)… Той и DJят знаеше, че ни трябва само една песничка на Bon Jovi, за да излезем на дансинга и повече да не слезем от там, независимо от музиката… поп, рок, черно, електронно, чалга… каквото намереше, дансингът беше наш… и плота пред него… и пилоните даже. Всичко това с дългата коса и тениска на Metallica. Срам и позор за метълите и слава Богу, че снимките от телефона на Веско не са излезли, за да няма доказателства ! :) Иначе дискотеката беше рядко населена с ужасно малко познати лица. Е, разбира се, Блага отново беше там и отново си направихме шоу. Другото познато лице беше шринка (колкото и да ме недолюбва, със своите си причини за това, не мога да си изкривя душата – страшно чаровно момиче) – трябва да и се забрани да ходи на дискотека. :) Не знам кога за последен път съм стоял до толкова късно на такова място, но сигурно щях да остана и след 5:20, ако персоналнът не беше останал по-многоброен от посетителите…

Сутришното кафе (около 11) не подейства особено. Бях на ръба на възможностите си да се движа… и тоя път болеше много… врат, кръст, крака… и някаква подозрителна болка между палеца и показалеца на дясната ръка… Вероятно няма нищо общо с гюбеците, на които се лигавихме. :) Shark, btw, rocks !

Тук по Софийско си изкарвам къде-къде по-кротко. След година на уговорки, оня ден най-накрая се видяхме с Енджи. Светна ме за една готЕна дупка наречена “Казабланка”, в която хванахме рок/метъл вечер и цяла вечер слушахме Accept и Black Sabbath. Е, “цяла вечер” не, ами колкто за по една бира разредена с мнооооого приказки… било то за Бургас, за факултета, за сапунките, за лятото… ауе приятно, без някакви големи житейски изводи… освен това, че се намери момиче, което да пие бирата не по-бързо от мен. Другият извод беше, че дюнерите в Мимас или са ги оправили, или преди съм хванал кофти момент. Но до този извод стигнах сам. :)

Днес е почивен ден. Искам да се клонирам, като единият Валери да обикаля улиците и кафетата цял ден, а другит – да спи непробудно. И, ако може, първият да изчезне след това… :)

Comments

3 Responses to “Mothaf*ka”
  1. Like you don't know who I am... says

    ha-ha!
    I am loving your blog!
    I am having fun here, but you seem to be having way more fun that me!
    Bon Jovi and Shark ROCK MY SOCKS OFF! :)
    Hopefully I can be somewhere there next summer and we can hit the hotspots together. I am not promising anything though – might be as busy as usually…..
    Hugs!
    Miss you a bunch!
    ttyl.

    ~ The one and only MEEEEEEE! ~

  2. гУведУ!… ??’вий?? ти…

  3. Ха ! Тука некъф спам се е промъкнал, дето ми казва, че съм щял да видя аз… :) Всички спамове така започват… :-P

Leave a Reply

%d bloggers like this: