Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 23rd, 2006 by Valery Dachev

За изминалите дни

А всъщност изминаха доста… Толкова “доста”, че чак и аз се учудвам. Толкова “доста”, че и не даже и съвсем непознати за мен хора ме намират на ICQ и ме подпитват дали съм добре. Загрижеността им определено ме стопля. :) Трябва да им благодаря !..

Започвам с работата, за да запазя интереса. :) Заглеждам (не)възможностите на .NET Framework 2.0 за издаване на сертификати, както и тези за създаване на библиотека от User Web Controls. Дано скоро намеря читаво решение на проблемите. Отделно ми се наложи да мигрирам сайт от една на друга машина, за да преинсталирам. Нещата започнаха да се мацат. Едно по едно се изчистват, но… когато нещата не са писани така, че да е предвидено и местене, а и няма ясно дефинирани изисквания на самия сайт, става трудно. Междувременно на Джери му надрасках набързо един UDP Listener на .NET, с което си заработих кашонче от 24 Загорки…

… и тук започва веселата част ! :) По повода се събрахме с Грейвър, Камето и (неизбежно :-P) Драо вкъщи да видим какво не и харесват на таз Загорка, че ни я дават. Почти привършихме кашончето, но така и не разбрахме. Аз не пия уе, хора… когато не се налага. А тогава се наложи. До към 3 слушахме всевъзможна музика, снимахме се (филмчета, които бял свят няма да видят), ръсихме простотии… И се опитахме да заспим. Опитът показа, че трима души спокойно могат да легнат на моето легло, но не и да заспят, когато един от тях е Грейвър – до към 5 обясняваше колко е гладен и че трябвало да някой да иде за храна. Аз също примирах за картофките, които така и си останаха в магазина… и ставането не беше леко, даммм…. и денят след него също….

По-културно беше с другите хора, на които успях да обърна внимание: Вики дойде нагости за по червено винце, чипс и сладки приказки; Ним намина; с Джани се размотавахме из Борисова; Теди и Стефи сякаш откриха втория си дом вкъщи; с Христина наваксвахме нераздутите приказки на бирички край Попа; да не забравя и обичайния дартс с T0sh, както и по биричка с него и началника (dzver, zImage и Антония пак се изложиха)… Определено не скучая. Като допълнение, май излязох от пост-травматичната си депресия (този термин сам си го измислих, т.е. съществуването и съдържанието му не подлежат на дискусия) и взех да початвам. За радост, в общияи случай приятни разговори… Та… пак едно такова усмихнато. Не че не се намира кой да ми лази по нервите, но… ignored. :)

Comments

2 Responses to “За изминалите дни”
  1. Недей с ло??о, бе, Валери :-) ??махме майстор у дома, счупихме се от работа покрай него и вечерта нямахме сила да се храним, камо ли дартс да мяткаме. Не е излагане това, а чиста минавка от на??а страна. Не заслужаваме тези укорни думи, и без това ни е тежко на ду??ата :-)

  2. Укорявам ви, за да се почувствате гузни и виноени и следващия път да изгоните майстора… :-P

Leave a Reply

%d bloggers like this: