Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 13th, 2006 by Valery Dachev

Mandja Weekend

Днес вече не чувам Dope Reach Squad в главата си… но е вторник. А уж всичко свър??и в неделя. А започна…

… в петък съвсем замалко се прибрах след работа – само колкото да да се натамънъня (бахти яката дума (“бахти” също е много яка дума (и “як” също))) и с Драо (който няма нищо общо с Дражето), не просто потеглихме към, а направо си стигнахме в Студентски град. Некъф блок, некфа стая, с некъф Галин (виждал съм го някъде – бе??е ми съквартирант една година :)) за рожденник и с един брой Гъбе (с ударение на “е”). Първият се опитва??е да пълни пластмасови ча??и със солети, а оследният – усилено се боре??е с някакъв салам. Двамата между първия и последния (с други думи – аз и Драо) гледахме умно и им се хилихме. ?? те ни се хилиха – има??е нещо подозрително. Започнаха да прииждат хора и да подаряват подаръци, на доброто попадение от които се оказа един малък бонг. А се оказа така до пристигането на Пе??о. Тогава подарихме и на??ия подарък, който Драо има??е смелостта да измисли и купи, придружен от DVDто, което дадоха като подарък. Всички много се радваха. Запалихме наргилето на няколко пъти – мат’риалът е много приятен, но не мога да определя плод. Чочо пък извади някакво нереално емфие с мента, което сяка?? ми се залепи на тила – главата ми просто изтръпна. Алкохолът и той никого не чака??е, макар че аз не пих кой-знае колко – бях зает с изключително отговорна дейност – говорих глупости. За последното е виновна и манджата, с която гупово злоупотребихме много сериозно. “Сбогом” на мита, че не ме лови. А и ние не се оставихме да ни пусне. Влязох в някакъв много сериозен филм. ?? то комедия. Някакви танци, някакви напеви, някакви хора и някакви неща, които обясняват… На няколко пъти слу??ахме “най-голямата песен” (според Гарфилд). ?? все бе??е различна. Завър??ихме с Драо и Люба на сандвичи в Лападунди. ?? май около 4-5 – вкъщи (без Люба, да не каже някой нещо). Равносметката реди: “Мани-мани, добре, че няма??е руска салата… като миналата година“.

Събуждането… ах дааа.. събуждането. Аби дойде на кафе, а аз още бях неадекватен. Драо и той се разбуди. По обед имах среща с Ним, за да и помогна със C++. Честно, въобще не виждах как бих могъл да го направя в това състояние. То не стана и по-добро след манджата, която Драо бе??е тафил. Някой да ми напомни да не правя тази гре??ка. Даже ми е гузно за състоянието, в което бяхме, като взехме Ним. Отидохме за пица. Невероятни са тези на Патриарха близо до пресечката малко преди Вито??ка. Взех две. Поосвестих се и пообяснявах движейки се по първия том на един двутомен учебник. Добре, че девойката си има добро понятие за какво иде реч и относително бързо стигнахме почти до края му. ??злязохме да потърся подарък на рождения ден на Надето същата вечер. Просто няма??е как да се отърва. Учудващо ми липсваха и идеи. ??зпратих Ним до спирката, взех на Надя, каквото ми грабна окото, и на Краси – чипс, след което се прибрах.

Към 21:00 (като по часовник) се затиках в най-пловдивската част на оня квартал, дето почти си говорят на “майна”. ?? там някакви хора, още по-забавни и още по-много. :) Голяма част не познавах, но… нали съм общителен… Мноу усмивки, мноу изцепки, мноу образи, мноу яку. Този път съвсем се изложих с пиенето (и по-добре). Оплаках се на Краси как съм се направил предната вечер и защо ли не бях учуден, когато съквартиантът му дойде да предложи манджа. На първото идване отказах, но на второто не можах. Слава Богу, слаба работа. Нещо не ми се ще да се направям повече. Към 5 повечето си бяха тръгнали, а ние – легнали. Делих попробития диван с един огромен младеж и една съвсем неогромна девойка. Просто откъртих и се събудих супер-неадекватен може би към 8:30. “Чао-чао”, мар??ирутката, пътя, леглото и се отнесох до към 13:30. Отидох до магазина, початих и пак откъртих до 19:30. Лаф-моабет с Анатомията до към 2:00… и много МНОГО трудно събуждане за работа на сутринта…

Хората са в сесия, аз к’ви ги вър??а. Трябва да видя и аз какво ще правя с изпитите, но определено няма да е това !

Comments

6 Responses to “Mandja Weekend”
  1. мдам, представям си следната картинка: Площад Славейков, народ… двама младежи се бутат кой точно да влезе в еротичния (да го наречем) магазин на изхода на Бонжур… Накрая дългокосия и тъмнокос младеж сбира последни силици и с ре??ителна крачка влиза в магазина, а малкия русокос такъв се чуди къде да се скрие… да не би някой да го засече…По някое време тъмнокосия излиза, гордо стиснал торбичка. Отваря я колкото другия да види какво е взел и бързо я скрива в раницата си. Двамата възди??ат облекчено и поемат към дома, където на спокойствие да изпробват подаръка за рождения ден…Ми да, все пак търябва да знаят какво подаряват:) Е, как е момчета? Рекламите истина ли казват?:РРррр

  2. @Fenia: За самото пазаруване горе-долу позна. Даже си учудващо близо. Подозирам, че има?? информатори, защото хвана нацели и магазина. :) Само излизането изглежда??е по друг начин – и двамата се хилихме. А иначе трудно ще надникнем – дават ги в дискретна празнична опаковка. :-P Малко след това се видяхме с Камето. Не сме тествали продукта поради липса на време, но Грейвърот вече има опит, разбрах… :)

  3. Младежев, гре??и?? в подозренията си:Р То аз…само тоз’ магазин съм виждала…все пак в региона ми е, а и в Бонжур често се отбивам… Колкото за ва??ето тестване…. лъже??, мръснико! Не ти вярвам, че не си се полакомил:Ррр …ама… сигурно не е имало ефект и затуй та е срам да си каже??:Р

  4. @Fenia: Ми така е.. повече от туй накъде. :-P Хахах… ти лъже??, како – подочувам, че те познават в този магазин… :)

  5. Бе…то не е ло??о да се задоволява?? с малко:Р ?? мий интересно тез рабути как чува??, като те е страх даже да влезе?? в магазина

  6. @Fenia: Книгопродавците на Славейков са те запомнили – те говорят… :)

Leave a Reply

%d bloggers like this: