Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
May 8th, 2006 by Valery Dachev

Чичко мюлюцюнер

Вито??а се оказва една доста спокойна част от Шопландия. Макар до Симеоновско ??осе, не се чува нито ??ума от двигателите на форсираните дори на 5та лъскави коли, нито трясъци на потъващи в дупките такива… Птички, мааму ! ??скам и аз така ! :) ?? аз бях там, и аз видях… снощи. Е, може да се каже, че снощи нару??ихме малко спокойствието с музиката от компютъра, китарата и псевдо-напевите ни. Бе??е забавно. ?? все пак бе??е културно. Порадвахме се и на полицаите, които обикаляха и наблюдаваха случващото се в апартамента, в който се бяхме настанили. Едва по-късно разбрахме на какво дължим вниманието им – разбрахме го при втората им визита, когато позвъниха. Някакви стъкла сме били тро??или. Явно не става въпрос за пластмасовите бирени бутилки, нито пък видимо здравите прозорци и врати. Явно изостреният слух на съседите е доловил други поражения. Не им се случва явно за първи път, доколкото и преди били устройвани купони, за които явно само те знаели…

Но това е една друга тема. Зачекнахме леко с единия от полицаите темата за това има ли право да взима личната карта на проверяваното лице или не. ??мал бил, така каза, но не спомена по силата на кой закон, раздел, член, алинея и т.н., но пък ре??и да попита нас къде точно в законодателството ни е записано, че няма право. Спорът приключи със заключението: “Щом никъде не пи??е, че нямам право, значи имам право !”. Ами аз си направих труда да погледна в Закона за Българските Документи за Самоличност (ЗБДС) и в Закона за Министерството на Вътре??ните Работи (ЗМВР). ЗБДС: “Чл. 6. Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.”. Никъде обаче не пи??е, че, за да удостоверя самоличността си, трябва да предам документите си в техни ръце. Мога просто да им ги покажа, те да си запи??ат данните и, след като установят, че нищо нередно не съм извър??ил, да изискам от тях да унищожат записките си (като например да ги изгорят или още по-добре – ги изядат)…

Всъщност най-приятно ми се отрази фактът, че полицаят явно изпитва??е много приятелски чувства към моята особа, след като с първата си реплика ми проговори на “ти” сяка?? се познаваме от години. Много обичам така ! Слизаме пред входа да си чакаме таксито, а другият полицай също толкова дружелюбно ни пита: “Споделете !”. Е, нямахме какво да му кажем и спокойно си дочакахме таксито. Обадихме се малко по-късно, за да разберем, че полицаите вероятно по живо по здраво са се прибрали при съселяните си от академията в Симеоново – чючкуфци мюлюцюнери.

Comments

2 Responses to “Чичко мюлюцюнер”
  1. Както пи??е p4f-ката от Арената – минаването на “ти”, опитите за сближаване с “жертвите” и т.н. са стари и изпитани номера на ченгетата. ??нструктурите в ПУЦ-а явно не си губят времето по цял ден…

  2. Прав си… той дотолкова се сближи с мен, че с удоволствие бих се изцепил: “Да му го начу*ам !”. :)

Leave a Reply

%d bloggers like this: