Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
April 20th, 2006 by Valery Dachev

Едно такова благо

Ей така се чувствам точно – блаженно, тези дни. Напоследък прекарвам доста голяма част от будното си време вкъщи в работа по странични проекти. Най-щастливото е, че вчера си взех паричките от работата и сумата бе??е прилична. Сигурно по повода на прибиране видяхме фойерверки на НДК (е, може да са и били по случай неформалната среща на вън??ните министри на НАТО). Най-хубавото от всичко е, че, благораение на паричките, които взех, синтезаторът вече си е изцяло мой, мой, мой, мой и най-вече само мой – току-що изплатих кредита до последната му стотинка ! Щастие ! Остава да върна малко парички и на TransCard (от които видях оплаквания по блоговете тези дни – напълно заслужено). Малко парички ще отидат и за Mantra и… за ново столче за компютъра, ще си взема и читави очила за пред компютъра (бах мааму, ще изглеждам интелигентен ?!) и… и… и… май ще се опитам да мирясам. Важното е, че за пръв път от доста време насам усещам ръцете си някакси развързани и няма да се притеснявам.. поне в близките седмици. :)

Още по-хубаво е, че не само край мен се случват хубави работи:

  • Хиперсърцето най-накрая получи визата си. Това значи, че може спокойно (колкото е възможно за човек с всяващ подозрение по летищата вид) да се качи на самолет за насам и ще отнесе обещания пердах. :) При всички положения усмивката и предизвика верижна реакция у много хора;
  • Вени пък осуети плановете за превръщане на Докторската градинка в поредното заведение. Дълбоките ми уважения към хора като нея;
  • Бях се сетил за още, ама забравих… :-P

Бахти якото !

Comments

2 Responses to “Едно такова благо”
  1. Ами може и да са правели репетиция със зарята за въпросната “Неформална среща…” щото тя нали ще е другата седмица. Обаче ми прави впечатление (живея достатъчно близо до НДК), че напоследък доста често правят подобни мероприятия. Трещят, гърмят…

  2. В интерес на истината, обикновено тези зари ги правят на Кемпински-Зографски, но напоследък наистина се съборят дограмите на сградите наоколо. Аз живея точно на “5те кю??ета” и се втурвам да отварям прозорците, когато гърмят…

    Трябва обаче да погледнем от опитимистичната страна на нещата – често имаме поводи за празнуване. :)

Leave a Reply

%d bloggers like this: