дъга -
отломки
от лъчи
пречупени
тъга -
постройки
във очи
удавени
изправям се пред залеза
на изнасилена надежда
съдбата пак се подиграва -
безсилна роля ми отрежда засилвам камък в нищото,
така че силите изцежда след него себе си ще се хвърля
облякъл клоунова одежда
не веднъж бях тук
и пак се върнах
мълчаливо някак
даже не отвърнах
много преживях
уж гръб обърнах,
а преди бях тук
и пак се върнах