(странно защо винаги пиша заглавието преди всичко останало… все едно знам какво ще напиша.. този път няма да е така)
Необичаен ден, наистина, не мислиш ли? Случиха ти се толкова противоречиви неща. Започнa го с инерцията предадена от само един кратък SMS, който казваше също толкова много, колкото и малко. Влезе с почти танцова стъпка в офиса тананикайки си. Отворко! Помисли, че си постигнал своето, че съм сдал фронта? Точно един разговор в най-неподходящото вече време ти трябваше, за да разбереш, че грешиш. Но нека картинката не е толкова черно-бяла. Украсихме я с несъчетаеми цветове на чувства и мисли откраднати от нечие поздравче, от песничка, от разговор… та дори от двойните бисквити, които така обичаш да топиш в чая си.
Е, поне тази вечер установи, че и Интернет е нещо не чак толкова голямо. Не само заради повтарящите се през няколко месеца link-ове от различни хора, ами просто защото на различни места попадаш на едни и същи люде. Радвай се на това, което имаш, а не си блъскай главата по това, което ти липсва. Ще има още доста да си я блъскаш…