Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 22nd, 2005 by Valery Dachev

Time Out

Позагубих се напоследък. На няколко пъти тръгвах да блогвам, но без особен успех. Липсваше ми явно ентусиазъм… или пък нещо, което да впиша. Малкото, което избложих, си пролича.

Всъщност обаче въобще не ми липсва активност… особено в професионален аспект. В личния ми живот не липсва тръпка. Но… подред… Банално ще стане да кажа, че завършвам последните три проекта, които ми останаха, и наистина се надявам тази седмица да ги отбележим като завършени. Позаинтересувах се какво ми предстои и май ще е един месец в Казанлък и/или курс по (ASP).NET, предвид предстояшите проекти. Много ми се иска междувременно да подхвана и Java-та по-сериозно, но за това ще видим по-нататък… Свободното си време отделих основно на Българските блогове. Обърнах доста внимание и снощи, когато решавах проблеми с релативните връзки към RSS feed-овете и няколко недоумици в логиката на обхождането, изчистване на бъгове и т.н.. Плановете са да го преправя да използва Advanced HTTP Client, така че да минавам през прокси (външният ми трафик е невероятно ограничен). По-дългосрочните ми планове са по-вълнуващи, но да не говоря, че колко ще ги реализирам – не знам.

В личностен план…. търся си квартира из София. Имам нещо предвид, но не съм сигурен, че ще се справя. Имам планове и за съквартирант, но опитът ще покаже всичко. Знам само, че трябва да го направя до края на идния месец.

Прибирането ми тази седмица в Казанлък стана причина за заглавието на този пост. Да, времето прекарано тук е буквално време навън – навън от работата, навън от проблемите ми в София, навън с чудесни хора, в частност – с Емили. Не че не ставаше въпрос за това, което ми тежи напоследък, но просто не ми тежеше…

Днес така или иначе не успях да се прибера към София – автобусът следобед беше пълен, а новото разписание на вечерния влак предполага 4 часа път през на майна си райна, за да пристигне по време, когато няма маршрутки към Студентски град. За сметка на това пък с Илиян отидохме малко по кафета, да хапнем и после у тях, за да понапишем някоя друг кръпка за IRC сървърите ни, а и да надникнем на случващото се на няколко стотин киломоетра югозападно от тук. След кратък престой и душ вкъщи излязох с колата и изкарах една страхотна вечер на брега на язовира. Там, за разлика от в застланата със смог София, се виждаха звездите мигащи измежду преминаващите облаци. Луната беше “кървава” и имаше облик на тъгуващо лице. Странно, че малко по-късно се проясни и засия… Яку !

Пътувам с Йонко в 7… Толкова с лятната ваканция….

Leave a Reply

%d bloggers like this: