Напук
Като ми тръгне така… много мразим ! Нещо все не върви както трябва тия дни. Реших да се прибирам в Казанлък, но някой горе тръгна да прави напук: напук на желанието ми да се прибера с фирмена кола, като просто не се намери място в такава; напък на старанието ми да приключа работата си до 13:00, като се блъсках до 14:30; напук на желанието ми да стигна навреме в Студентски град, като уреди катастрофа в моята посока на Цариградско; напук на желанието ми все пак да се докопам до влака с такси, като просто наводни гарите и спря влаковете; напук на варианта с пътуването с автобуса в 17:30, като просто инструктира фирмата да не си вдигат телефона…
Е, в крайна сметка пътувах тази сутрин с убит малък автобус в компанията на Камето, брат и и още камара пътници (между които редица правостоящи). Минахме покрай бедстващи райони – не предполагах, че от толкова на вид безобидни дъждове може да се стигне до такива наводнения. Подочух даже, че магистралата е била затворена, но това е станало в последствие. Шофьорът пък реши в тоя порой заради един човек да направи обход през Хисаря (което се оказа много приятно китно селище), което направи пътуването 4 часа.
Все пак пристигнахме. Планът да прекараме следобеда на кафе в Стара Загора пък бе осуетен от късното прибиране на баща ми, от желанието на майка ми да отидат по магазините и за капак от наводнението на село, в което баща ми замина да помага. Все пак кафетата ги направихме на центъра в Казанлък. Към тях се присъедини и Лалев. Даже се повозихме в Mazda-та му – вози мазно. 
Вкъщи пък започнах да мъча наскоро връчената ми служебна Nokia 6100 и тази на сестра ми – Nokia 7200. Инфрачервеният порт правеше някаква мизерия като, ту ги разпознаваше, ту загубваше връзка. Интересно, че това не ставаше с телефона на майка ми – Panasonic x70. Грешките, които Nokia PC Suite 5.1 и 6.5 даваха бяха едни и същи, но доста разнообразни: “”Operation failed (error code: 80043208)”, “”IRSocket API” и тем подобни. Проблемът кажи-речи тривиално: скоростта на инфрачервения порт по подразбиране е максималната – 4Mbps. Решението – още повече: сваляне на скоростта до 38400bps. Всичко това отприщи невероятна мания по теглене на софтуер за малките машинки – J2ME приложения от GetJar. Кефят ме. Може някой ден да се опитам да понапиша и аз нещо – ще бъде чудесно попълнение в CVто ми. Даже си имам поддръжка на такива неща в NetBeans. Трябва да погледна дали има и симулатор на мобилно устройства. Но предвид, че Драо излиза в отпуск за една седмица и се очаква и едни .NET приложения ще ми кацнат на главата (наред с останалите 4 проекта), няма да е скоро. Ха ! Чудничко беше и да установя, че, след вчерашното инсталиране на ICQ 5 Lite на машината в офиса, от списъка ми с контакти липсват всичките ~350 души. Ще видим как ще се възстановява всичко това.
Та… да видим кое от приложенията още не съм дръпнал и/или инсталирал…
Popularity: 10% [?]
