Archive

Archive for June 18th, 2005

Мрежови КУРиози

June 18th, 2005 Valery Dachev 3 comments

С подобно заглавие ще вписвам всички истории с (кандидат-)мрежори на локалната мрежа в Студентски град. Дали за да изразя възмущението си или пък възторга си. Е, днес ще е възмущение…

Ще започна със състоянието на входа на госпожицата, за която ще стане дума по-късно. В съседство е до моя и дълги години там просто няма??е хора, които да изявят желание за прокарване на мрежа. Тази година управата обаче настанява там редица студенти от Факултета по Математика и ??нформатика и в същото време настоява входът да бъде окабелен по нов по-нормален начин от принципа “едно към гьотере”. Това там става по стари кабелни канали предназначени за общо телевизионно и радио приемане, но така и не са използвани. Тези канали (и кабелите в тях) излизат в помещения в мазетата. До момента необходимите канали са прочистени от други кабели, пуснати са UTP кабели от стаите до помещенията, където са наслагани са кутиите за switch-овете, както и са опънати кабелите между тях. Днес, всъщност, трябва да се пусне кабел от тях до моя вход. Проблемът е, че никъде не можем да намерим 16-портови switch-ове на цена съобразена с на??ите финансови възможности. А целта е с тях да заменим каскадно вързаните 8-портови, а последните да наслагаме във въпросния вход А. В противен случай ще се затрупаме с 8-портови switch-ове, а продуктивността на мрежата ще е малка.

Та… тази сутрин поглеждам към телефона си и откривам следния SMS от явно нервната госпожица от съседния вход: “Govori s men kakto govori6 zad gyrba mi.Iskam DNES da mi pusne6 mrejata,za6toto ako me skysat na o6te edin izpit nqma da si jiv“. Първата част се дължи на факта, че съм се възмущавал от нея пред други хора – същите тези, на които обяснявала, че съм я бил дискриминирал (вероятно заради турския и произход, не знам) с това, че не съм се съгласил да и пусна лично, персонално на нея кабел от моя вход до нейната стая в съседния. Втората част – на факта, че съобщението е изпратено в 9:14 и поради недоспиване не се знае какво приказва. Чакала била няколко месеца. Ами те и още една камара люде чакат там. Само където тия люде (тя включително) устата им много знае, а даже не са си направили да прочетат Устава, с който са се съгласили. А там чл.11 гласи: “Членовете на сдружението са длъжни: …. да участват в дейността на сдружението и да работят за осъществяване на целите му;“. Съседите на въпросната девойка поне си траят, защото знаят, че нищо не са помръднали пръста за тази мрежа, а правата и задълженията им се покриват напълно с моите и тези на всеки друг член на сдружението. Тя обаче е изключението, което, хем нищо не прави, хем вдига врява. А на мен, честно казано, ми е през оная работа в техния вход дали ще имат мрежа или не. Правя го от чист ентусиазъм и без да взема и пукната стотинка (какво всъщност всеки друг от малкото, който работим за тази мрежа). ??мала била изпити и било много важно за тях да има ??нтернет. Ами, като вижда, че там няма мрежа и нейните хора там хайманосват, подава молба за преместване и се мести ! Ако е толкова читава, ще??е да има приятели-информатици в 52ри блок, които да и предоставят възможността да поцъка от техните компютри.

Ха, като стана въпрос за 52ри блок – семеен по план, но населен предимно с информатици. Мрежата там е най-голяма и затова управата ни принуди да направим пълно структурно преокабеляване на блока. Когато никой няма??е мрежа, всички се включиха. Гре??ката бе??е, че някои проимаха и сега тази огромна мрежа от информатици се поддържа от две момичета на кръст. Отиват в стаята на един съвсем не слаб момък и трябва да пробият дупка в стената. А той просто седи, гледа телевизия и припира “Не стана ли вече ?”. Егати и претенциите. Друг пък запла??ва, че чак баща му се изявява по телефона (щял да прати данъчна проверка “на крадливите им ??ефове”). Вместо това, да бе??е опитал да помогне ли ?!

Неблагодарни и безхаберни хора, ей. ??ма да дерзаят след това лято…

Popularity: 5% [?]

Categories: Personal Tags:

Всемислие

June 18th, 2005 Valery Dachev 5 comments

Тъпичко. Пукнатините около дисплея на лаптопа не се признавали за гаранционен сервиз. Поне си спестих разкарването, като звъннах по телефона. И преди не бях впечатлен от Мултиелектроникс – сега разбирам защо. Самата машинка работеше ужасТно бавно и проблемно. Каченият (легален даже!) Windows XP Home Edition съвсем се беше обозил. В общи линии, това бе (и все още е) основната ми занимавка тази вечер – да се опитам да го постегна, без да преинсталирам. Проблемът даже си имаше име: AdWare.BetterInternet. Явно прекалено късно орязах администраторския достъп на родата до компютъра и тази гадюга го беше налазила. Отърването от нея се оказа по-трудно отколкото си мислих, особено с тази връзка. Windows Update, подновяване на Norton Anti-Virus дефинициите, сканиране на диска, изтриване на файловете (или поне тези, които е възможно да бъдат изтрити), пускане на почти работещият инструмент за изчистване и довършване на работата му в Safe Mode. Междувременно позачистих малко файлове, поподредих това-онова и машината горе-долу бива. Но се чудя още колко време ще издържи в хищните ръчички на нищо не разбиращата рода (а и пригласящите приходящи и изходящи съседи/познати), преди да се е съсипала тотално. И все пак… няколко загубени часа.

Сутринта хайманосвах. Основно. Нищо не направих. Даже не разчистих вкъщи (а имаше нужда след снощи… и дните преди това). И не ядох. По обяд някъде си стегнах багажа и потеглих към Централна гара. Имах среща с Мира долу. Беше с Габи – момчето е свястно, забавно и много влюбено. Чак ми е жал за него, но какво да се прави… Както отбелязах: “Всеки в собствената си кашата.”. И все пак ги гледам и си мисля: “Аз що не мога така ?!”. Този въпрос си задавах и при всяко споменаване на тази връзка. “Връзка” ли казах ? Това понятие при мен е някак… недефинирано (доколкото всяка дума се дефинира с нещо от реалността, а в моята реалност такава асоциация като че ли няма). Тръгнахме. Странно, че пътуването ми се стори дълго. Имах чувството, че даже само разглеждането на снимките на компютъра продължи около два часа, а бяха минали не повече от 40 мин.. Странно, че за трите години, в които се познаваме с Мира, тя никога не беше виждала роднините ми на снимка – даже сестра ми, бруталната разлика с която обичам да показвам. Поканих Мира да дойде нагости в Казанлък някой път. Не че има какво да се покаже толкова, но на дали ще и е безинтересно.

Лигавихме се, бъбрихме си за глупости, а и за сериозни неща. И като стана дума, днес осъзнах, че… 15 години след първия ми учебен ден аз повече няма да имам урок или лекция (освен ако не запиша магистратура, курс някакъв или нещо подобно). Толкова ! Няма ги и практикумите, които ме спираха (а и целия ми факултет) да си намеря читава работа, даже на половин работен ден. От там ми дойде мисълта, че може би е крайно време да поприключа с работата на свободна практика и да се хвана в някоя фирма. Ще ми липсва комфорта на собствения хладилник и леглото до компютъра ми, но ще подейства добре на концентрацията ми. Още повече, че от M-Tel, покрай клубната си програма за лоялни клиенти, са ми изпратили карта Transcard, за която само трябва да попълня едно заявление. А в графата за месторабота и средни месечни доходи наистина не знам какво да попълня. Аз бих бил луд да даря с кредитна карта човек с подобен проблем. Може би изхождат от мисълта, че щом съм лоялен клиент на M-Tel и си плащам редовно сметките (дори когато надвишат 100 лв.), ще бъда такъв и по отношение на договора си с Transcard. В това има някаква логика. Остава да видя дали ще я споделят, когато подам заявлението. Не виждам обаче защо ще ми изпратят и самата карта, ако има вероятност да не го приемат. Странно наистина…

Windows-ът май приключи с последните обновления. Хората пуснаха Service Pack 2 и пак има 40 Мб за теглене. Във всеки случай, трябва да се рестартира и да се спи. Лека…

Popularity: 5% [?]

Categories: Personal Tags: