Кратък порив, мъничка наслада…
поток от нежност, никаква пощада.
Дървета голи, без одежди…
от наивност, глупави надежди.
Ярък блясък, напрежение…
миг мълчание, недоумение.
Изгаряща проказа -
искра от гняв и масло от омраза.
Сърце за огъня открито…
във юмрук железен, свито,
И бавничко затихващ пламък…
превърнал го във въглен, камък.
Останал от това творение…
полъх… прах… забвение.
Стърнище ново да подхвана -
друго като че ли не остана.